Лого

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

Четниците

Кирил Ботьов

брат на водача

Роден през 1856 година. Баща му, Ботьо Петков, го насочва към учителската професия. През съдбовната 1876 година Кирил се включва в четата на брат си. Запазена е телеграма от Христо до Кирил, от която ясно личи общият замисъл на братята и уговорката им по отпътуването. Кирил участва в сраженията до Веслец, след което е заловен и съден. Заточен е в крепостта Сен Жан д'Акр до Санстефанския мир. След Освобождението се отдава на военна кариера, достигайки чин генерал-лейтенант. С неговото семейство до края на живота си живее Ботйовата майка Иванка. Умира на 88 години.

Стефанаки Христов Савов

Роден е във Враца през 1854 година. Баща му държал хан в центъра на града, където отсядали революцонни дейци и се събирали врачанските съзаклятници. Включва се активно в народното дело и е избран за секратар на създадения през 1872 година Врачански революционен комитет. Взел дейно участие в организирането на Ботевата чета. Присъединява се към четата в Оряхово, като носи със себе си събраните от врачани пари за оръжие. След разбиването ѝ е заловен в село Литаково, Софийска област. Съден в София и изпратен във Видинския затвор, където дочаква Освобождението. След него се завръща в родния си град и работи като адвокат. Известен общественик и читалияен деятел. Подкрепял либералната партия.

Хаджи Георги Найденов

четвърти знаменосец

На единствената запазена негова снимка Георги е на около 30 години. Макар да е от Тулча, родът му е от Щипско. Там гръбла означава съд за вода, пригоден за носене на гръб. Георги Гръблаша е един от знаменосците на Христо Ботйов, донесъл на „Радецки“ собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. Там загива четвъртият знаменосец на четата.

Димитър Стефанов - Казака

втори знаменосец

Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов - Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Вторият знаменосец е обезглавен от хората на Малич ага. При изтезанията открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен паметник.

Марин Петков - Тутната

Роден е през 1862 година. След слизането на Козлодуй Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр. След помилването му е търговец в град Мачин. При преследването на турска грабителска чета е ранен и се пенсионира като инвалид. Умира на 25 октомври 1901 година.

Сава Пенев

Член е на Търновския революционен комитет още по времето на Васил Левски. Сава участва активно в сраженията на Милин камък и на Веслец. Той е от малцината, които присъстват на гибелта на войводата. Заловен е в Балювския хан, Троянско. Първоначално осъден на смърт в Търново, по-късно е изпратен в Русе и осъден на окови до живот. Откаран е в Акия. Освободен е на 19 май 1878 година. В архива му е открит портрет на Апостола, подарен му лично от него. Сава Пенев умира през 1916 година.

Прокопи Алексиев Дянков

Роден е през 1851 година. Качва се на парахода „Радецки“ на 16 май в 9,30 ч от скелетo на Бекет. При оттеглянето от бойното поле, докато се лута из Балкана, намира убежище в една пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е осъден на доживотни окови. След Освобождението живее в София, Враца, Троян и Плевен. Има седем деца. Умира през 1927 година в Плевен. По думите, предадени на неговите синове, когато чул за смъртта на войводата, горчиво заплакал.

Колъо Радев - Черкеза

Прозвището си получава след убийството на двама черкези. Черкезите са били особено жестоки мародери в турската войска. След 20 май 1876 година Кольо се оттегля в Балкана, заловен е, но по пътя успява да избяга. Едва спасил живота си, той се записва в опълчението и е преводач в частта на генерал Драгомиров. С нея на 2 юни 1877 година влиза във Велико Търново. След Освобождението Кольо Черкеза заживява в град Бяла Слатина, Врачанско. Тук се жени и става заможен и известен човек. Собственик е на мелница и керамична фабрика. Умира през 1927 година в София. Гробът на Кольо Черкеза е в двора на църквата в град Бяла Слатина - единственият гроб в църковния двор.

Владимир Друмев Върбанов

Роден е около 1856 година. Той е един от най-младите участници в Ботйовата дружина. В списъците непосредствено след Освобождението е записан и като Тодоров. В някои архивни материали се отбелязва, че е починал на 67 години на 30 октомври 1918 година в село Кеманлар (сега град Исперих), Разградско. Владимир Друмев е заловен с групата на Димитър Икономов край село Литаково, Ботевградско, на 27 май 1876 година и откаран в софийския затвор. Бил е осъден, но след това амнистиран. Той се върнал в град Мачин и веднага започнал с подготовката на чета от доброволци, която да участва в Сръбско-турската война през юни 1876 година. За съжаление отново е арестуван от турските власти и след застъпничеството на известния Димитраки бей е освободен. Владимир Друмев се включил като доброволец опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 година. След Освобождението - 1878 година, живеел и работил като административен служител, писар в Мачин, Тутракан, София, Ново село (Варненско), село Аспарухово (Провадийско), Русе, Разград и накрая в село Кеманлар, където умира съвсем сам, без семейство и потомство.

Йордан П. Христов Кършовски

Роден е в град Елена през 1846 година. Той е от прочутото революционно семейство Кършовски. Брат му Иван е бил учител в село Черна, Добричко, и в Добрич. На него добричлии дължат първото гражданско честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1860 година. Йордан Кършовски е написал най-ранната „история“ на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени „Пътуване на българската чета през Дунава с парахода „Радецки“ за България с предводителството на Христо Ботев войвода на 16 май 1876 година“ и са писани в Плоещ през октомври 1876 година, тоест само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината.Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г.

Иваница Данчев Данчев

Роден през 1850 година в град Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 година Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници. След боя на Милин камък Иваница Данчев, заедно с брата на Христо Ботев Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 година публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавието „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878“, издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 година.

Никола Тихов Обретенов

За него е писано много. Синът на баба Тонка, както се знае, също е бил член на щаба на Ботйовата дружина. Роден е през 1848 година в Русе. Никола Обретенов заедно с баща си и братята си Ангел и Петър - участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е живял в Тулча. След Освобождението е бил околийски управител на Тутракан (1879 година) и Силистра (1887 година -1890 година). В Тутракан се оженил за учителката Димитра Гегова от Плевен и тук се родила дъщеря му, която кръстил на името на своята майка Тонка. Както е известно, Никола Обретенов също е оставил свои спомени за участието в Ботйовата дружина и националноосвободителното движение, които започнал да записва по време на своето пребиваване в Добруджа.

Димитър П. Христов Икономов

Член на щаба на Ботйовата дружина и участник във Втората българска легия в Белград през 1867-1868 година. Заедно със Спас Соколов от Тулча, също член на щаба на Ботйовата дружина, бил осъден на доживотен затвор на остров Родос. От 1880 до 1883 година е бил околийски управител на околията с център село Житница, Добричко. Тук живял до 1893 година. Тук са родени и децата му. От 1883 до 1886 година бил околийски началник на град Трън, а от 1886 до 1887 година е вече околийски началник на Тервел. Димитър Икономов е бил член на Окръжна постоянна комисия - София. Имал е седем деца: петима синове и две дъщери. Когато умира на 22 март 1896 година, най-големият му син е бил на 30 години, а най-малката му дъщеря Стойка - само на четири месеца. Майката починала малко след раждането на последното си дете.

Димитър Тодоров Ночев

Роден е през 1850 година в град Пирдоп. Помагал на Христо Ботев в печатницата му, а после и участвал в Ботевата дружина. След Освобождението работил в Окръжна постоянна комисия в София. Оставил е спомени за Ботев и неговата дружина. През периода 1881 - 1886 година (най-вероятно 1885 - 1886 година) е бил висш административен чиновник в град Добрич.