Лого

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

Пътят

5 май 1876 година

Издава бр. 1 на в. „Нова България“ със съобщения за Априлското въстание. Ботев развива трескава дейност по организиране на четата. Решава да стане войвода.

13 май 1876 година

Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.

16 май 1876 година

От Гюргево с част от четниците се качва на парахода „Радецки“.

17 май 1876 година

Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“ (писмото до БРЦК). „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ (до Венета). Заставя капитана на „Радецки“ да спре на българския бряг при Козлодуй. 205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

18 май 1876 година

Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.

19 май 1876 година

Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

20 май (1 юни нов стил) 1876 година

Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.