Лого

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

„На прощаване”

Не плачи, майко, не тъжита тебе клета оставихче станах ази хайдутин,хайдутин, майко, бунтовник,за първо чедо да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска черна прокуда,дето нас млади пропъдипо тази тежка чужбина -да ходим да се скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мил съм тиче може млад да загина,ах, утре като преминапрез тиха бяла Дунава!Но кажи какво да правя,кат си ме, майко, родиласъс сърце мъжко, юнашко,та сърце, майко, не траеда гледа турчин, че беснейнад бащино ми огнище:там, дето аз съм пораснали първо мляко засукал,там, дето либе хубавочерни си очи вдигнешеи с онази тиха усмивкав скръбно ги сърце впиеше,там дето баща и братячерни чернеят за мене!...Ах, мале - майко юнашка!Прости ме и веч прощавай!Аз вече пушка нарамихи на глас тичам народенсрещу врагът си безверни.Там аз за мило, за драго,за теб, за баща, за братя,за него ще се заловя,пък... каквото сабя покажеи честта, майко, юнашка!А ти, 'га чуеш, майнольо,че куршум пропей над селои момци вече наскачат,ти излез, майко - питай ги,де ти е чедо остало?Ако ти кажат, че азепаднал съм с куршум пронизан,и тогаз, майко, не плачи,нито пък слушай хората,дето ще кажат за мене"Нехранимайка излезе", но иди, майко, у домаи с сърце сичко разкажина мойте братя невръстни,да помнят и те да знаят,че и те брат са имали,но брат им падна, загина,затуй, че клетник не траяпред турци глава да скланя,сюрмашко тегло да гледа!Кажи им, майко, да помнят,да помнят, мене да търсят:бяло ми месо по скали,по скали и по орляци,черни ми кърви в земята,земята, майко, черната!Дано ми найдат пушката,пушката, майко, сабята,и дето срещнат душманинсъс куршум да го поздравят,а пък със сабя помилват...Ако ли, майко, не можешот милост и туй да сториш,то 'га се сберат момитепред нази, майко, на хорои дойдат мойте връстниции скръбно либе с другарки,ти излез, майко, послушайсъс мойте братя невръстнимоята песен юнашка -защо и как съм загинали какви думи издумалпред смъртта си и пред дружина...Тъжно щеш, майко, да гледашти на туй хоро весело,и като срещнеш погледътна мойто либе хубаво,дълбоко ще ми въздъхнатдве сърца мили за мене -нейното, майко, и твойто!И две щат сълзи да капнатна стари гърди и млади...Но туй щат братя да видяти кога, майко, пораснат,като брата си ще станат -силно да любят и мразят...Ако ли, мале, майноле,жив и здрав стигна до село,жив и здрав с байряк във ръка,под байряк лични юнаци,напети в дрехи войнишки,с левове златни на чело,с иглянки пушки на рамои с саби-змии на кръстът,о, тогаз, майко юнашка!О, либе мило, хубаво!Берете цветя в градина,късайте бръшлян и здравец,плетете венци и киткида кичим глави и пушки!И тогаз с венец и киткати, майко, ела при мене,ела ме, майко прегърнии в красно чело целуни -красно, с две думи заветни:свобода и смърт юнашка!А аз ще либе прегърнас кървава ръка през рамо,да чуй то сърце юнашко,как тупа сърце, играе;плачът му да спра с целувка,сълзи му с уста да глътна...Пък тогаз... майко, прощавай!Ти, либе, не ме забравяй!Дружина тръгва, отива,пътят е страшен, но славен:аз може млад да загина...Но... стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода...

Стихотворението е създадено по времето, когато войводата се готвел да премине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 година. Публикувано е във вестник „Дума“ през 1871 година. Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.